В началото на XVII в.
китарата навлиза все по-устремително в бита на хората и броят на композиторите
и китаристите се увеличава със зашеметяваща бързина. Смята се, че дори Луи XIV
е свирел на китара и негов учител бил един от най-значимите френски китаристи –
Роберт Де Визе (1650 – 1725). В Испания по това време един от най-изявените
китаристи е Франциско Корбера, посветил своята творба "Guitarra Espanola y
sus differencias de sonos” на кралят на Испания – Филип IV. Освен като
изключително талантлив китарист, Гаспар Санц се изявява и в областта на
методиката. Между 1674 и 1697г. Той публикува три труда за китара. Те съдържат
подробни инструкции на автора относно изпълнителската техника и импровизацията,
използвайки две различни техники на свирене – чрез дрънкане и чрез дърпане на
струните. В книгите му били включени и много авторски произведения – танци и
пасакалии, написани на табулатурна нотация. Но имало и няколко пасажа написани
с модерната нотна система.
Към края на XVII в. китарата
заема значителна част от музикалният живот в Италия. Големият брой композитори
и китаристи от разцвета на Бароковата епоха, както и инструментите, оцелели от
този период, доказват, че Италия се явява като център на китарният свят. Важен
фактор за популяризирането на китарата и обогатяването на литературата за нея е
и навлизането на техниката на дърпане на струните от Испания. Тази нова техника
на свирене постепенно измества познатата досега в Италия дрънкова техника. От
възприетата испанска техника на свирене китарата тук започва да се нарича
chitarra spagnuola.
През целият век двете техники
си съжителстват в Италия. Техниката за зазвучаване на струните чрез
дърпане или скубане се е записвала чрез табулатурната нотация, а дрънковата –
чрез специална нотация, развита от композиторите през XVI и XVII в. Тя
представлявала таблица от стандартни акорди, които се идентифицирали чрез
главни букви. Най-изявени италиански композитори и китаристи от този век са:
Франциско Корбета, Джовани Граната, Доменико Пелигрини и др.
