класическа постановка - Този модел се препоръчва освен при  свирене на класическа китара, но и при началното обучение на акустична и електрическа китара. Правилната постановка помага за избягване на излишното мускулно напрежение и помага за доброто психическо състояние.

Сяда се в края на стола като тялото е изправено и без мускулно напрежение. левия крак се поставя върху столче с подходяща височина. Краката са леко разтворени, така че широката част на корпуса да може да се вмести (корпуса има формата на осморка) За стабилното +държане и свобода на ръцете тялото на китарата има четири опорни точки:
1 Горната част на осморката ляга върху лявото бедро.;
 2 Долната част на осморката остава между бедрата и се опира на дясното;
3 Дясната ръка се поставя отгоре на широката част като се опира малко преди лакътя, така че китката да виси свободно във въздуха;
4 Горната част на осморката леко се опира в тялото в областта на гръдния кош.     

Постановка при свирене на акустична китара - Този модел се препоръчва при акомпаниране и пеене, с цел да се избегне неволното притискане на диафрагмата. Този модел може да се използва при свирене на акустична и електрическа китара след придобиване на свобода и сигурност в движенията на двете ръце.

 Сяда се на не много мек стол с изправен гръб, китарата се поставя върху бедрото на десния крак като се стремим грифа да е насочен леко диагонално нагоре. Понякога за да се избегне "залягането" под грифа, поради това че идва ниско за лявата ръка, може да се използва поставка за повдигане на десния крак. Дясната ръка отново св поставя върху широката част на осморката като се внимава опорната точка да е преди лакътя. Лявата ръка в никакъв случай не трябва да придържа грифа!

Съвременна фламенко постановка

Този модел навлиза в края на XX век, въведен от великия фламенко китарист Пако де Лусия. Той съчетава традиционната фламенко постановка с класическата. Десният крак се поставя върху левия като се стремим да няма кривене от таза или левия крак. Тясната част на корпуса пада плътно върху дясното бедро (това основната опорна точка на китарата). Дясната ръка се поставя отгоре на широката част на осморката като се опира малко преди лакътя. И тук трябва да се внимава лявата ръка да е абсолютно свободна от придържане или мускулно напрежение.

постановка при свирене на електрическа или акустична китара в изправена позиция

Този модел се използва най-често при свирене на електрическа китара поради огромното разнообразие от форми на тялото й. Необходимо е единствено да имаме подходящ колан с възможност за корекция на дължината. В началния етап на обучение е препоръчително китарата да е на височината, която е при класическата постановка т.е. нито много ниско, нито много високо. Главата на китарата отново е на нивото на лявото рамо, а лявата ръка е заоблена без прекомерно извиване. Дейвид Гилмор от Пинк Флойд (на снимката) държи китарата малко по-ниско от обичайната позиция. След усвояване на основните технически навици на лявата и дясната ръка всеки може да държи китарата по-високо или по-ниско, докато намери най-удобната позиция за себе си.