С
началото на XVI век, намираме все повече преки източници за формата на
инструмента, който се среща и в наши дни. Китарата от шестнадесети век се
характеризира с виуелата от времето на Луис Милан, Rizzio guitar от Франция и китара батенте от Италия.
По това
време в Испания се среща виуелата, която първоначално е асоциирана с
малката четири и пет-струнна китара. В същото време става популярна и лютнята,
която е любим инструмент на аристокрацията от почти цяла Европа. Изключение
обаче прави Испания, поради това, че там лютнята се асоциира с Маврите и
тяхното подтисничество.
В
завършен вид виуелата представлява китара с шест двойни струни, направени от
черва. Голямата виуела е с няколко инча по-дълга от съвременната китара и
грифът й има 12 прагчета.
Един от
първите виуелисти, чиито публикации са ни познати, е Луис Милан (роден през
1500г.) През 1535г. Той публикува най-значителната си книга – Libro de Musica
de Vihuela de mano intitulalo "El Maestro”. На Vihuela de mano се свири с
дърпане и удар. Популярността й се основавала на голямото количество
произведения писани за нея. Записването се правело във вид на таблатура
Публикации на испански таблатури за виуела са направили и Луис де Нарваес през
1538г. и Алонсо де Мудара през 1546г. Тези таблатурни колекции били последните
ренесансови композиции.
Четири-струнната египетска китара. претърпяла
големи промени във формата си след пренасянето й в Европа. Броят на струните
варира от три до пет. Четири-струнната китара е един от най-популярните
инструменти в края на Средновековието. В по-голямата част от Европа струните й
били двойни с изключение на италианската четириструнна китара, чиято първо
струна е единична. Настройката на италианският инструмент също била различна от
общоприетата.
Първите
сериозни публикации на таблатури за четири-струнна китара са направени в
Испания от Алонсо Мудара. След което нейната популярност бързо нараства във
Франция и Италия. Колекция от китарна музика е публикувана във Венеция от Паоло
Вирчи, озаглавена "Libra de tabalatura de chitarra” Нарастващият брой
публикации в Италия, Франция и Германия вървял паралелно с броя на изявените
китаристи.
Постепенно
към края на XVI век. Четири-струнната китара е заменена от пет-струнната. Смята се, че тя
произлиза от chitarra battente.
Най-подробният
и изчерпателен труд за пет-струнна китара е публикуван през 1586г. в Барселона
от Хуан Карлос Амат. В този труд е включен и раздел с новите методи на свирене,
както и няколко композиции.
Може да
се каже, че пет-струнната китара се явява като резултат от развитието и
трансформирането на четири-струнната китара. Настройката й е като на
съвременната китара без шеста струна A-D-G-B-E.
Един от
най-разпространените китаро-подобни инструменти в Европа през XV – XVII
век е лютнята. Първоначално тя се е появила в бита на източните
народи, а по-късно заема важна роля в музикалният живот на Западна Европа.
