В началото на XVII в. китарата навлиза все по-устремително в бита на хората и броят на композиторите и китаристите се увеличава със зашеметяваща бързина. Смята се, че дори Луи XIV е свирел на китара и негов учител бил един от най-значимите френски китаристи – Роберт Де Визе (1650 – 1725). В Испания по това време един от най-изявените китаристи е Франциско Корбера, посветил своята творба "Guitarra Espanola y sus differencias de sonos” на кралят на Испания – Филип IV. Освен като изключително талантлив китарист, Гаспар Санц се изявява и в областта на методиката. Между 1674 и 1697г. Той публикува три труда за китара. Те съдържат подробни инструкции на автора относно изпълнителската техника и импровизацията, използвайки две различни техники на свирене – чрез дрънкане и чрез дърпане на струните. В книгите му били включени и много авторски произведения – танци и пасакалии, написани на табулатурна нотация. Но имало и няколко пасажа написани с модерната нотна система.
Към края на XVII в. китарата заема значителна част от музикалният живот в Италия. Големият брой композитори и китаристи от разцвета на Бароковата епоха, както и инструментите, оцелели от този период, доказват, че Италия се явява като център на китарният свят. Важен фактор за популяризирането на китарата и обогатяването на литературата за нея е и навлизането на техниката на дърпане на струните от Испания. Тази нова техника на свирене постепенно измества познатата досега в Италия дрънкова техника. От възприетата испанска техника на свирене китарата тук започва да се нарича chitarra spagnuola.
През целият век двете техники си съжителстват в Италия. Техниката за зазвучаване на струните чрез дърпане или скубане се е записвала чрез табулатурната нотация, а дрънковата – чрез специална нотация, развита от композиторите през XVI и XVII в. Тя представлявала таблица от стандартни акорди, които се идентифицирали чрез главни букви. Най-изявени италиански композитори и китаристи от този век са: Франциско Корбета, Джовани Граната, Доменико Пелигрини и др.
