С началото на XVI век, намираме все повече преки източници за формата на инструмента, който се среща и в наши дни. Китарата от шестнадесети век се характеризира с виуелата от времето на Луис Милан, Rizzio guitar от Франция и китара батенте от Италия.
По това време в Испания се среща виуелата, която първоначално е асоциирана с малката четири и пет-струнна китара. В същото време става популярна и лютнята, която е любим инструмент на аристокрацията от почти цяла Европа. Изключение обаче прави Испания, поради това, че там лютнята се асоциира с Маврите и тяхното подтисничество.
В завършен вид виуелата представлява китара с шест двойни струни, направени от черва. Голямата виуела е с няколко инча по-дълга от съвременната китара и грифът й има 12 прагчета.
Един от първите виуелисти, чиито публикации са ни познати, е Луис Милан (роден през 1500г.) През 1535г. Той публикува най-значителната си книга – Libro de Musica de Vihuela de mano intitulalo "El Maestro”. На Vihuela de mano се свири с дърпане и удар. Популярността й се основавала на голямото количество произведения писани за нея. Записването се правело във вид на таблатура Публикации на испански таблатури за виуела са направили и Луис де Нарваес през 1538г. и Алонсо де Мудара през 1546г. Тези таблатурни колекции били последните ренесансови композиции.
Четири-струнната египетска китара. претърпяла големи промени във формата си след пренасянето й в Европа. Броят на струните варира от три до пет. Четири-струнната китара е един от най-популярните инструменти в края на Средновековието. В по-голямата част от Европа струните й били двойни с изключение на италианската четириструнна китара, чиято първо струна е единична. Настройката на италианският инструмент също била различна от общоприетата.
Първите сериозни публикации на таблатури за четири-струнна китара са направени в Испания от Алонсо Мудара. След което нейната популярност бързо нараства във Франция и Италия. Колекция от китарна музика е публикувана във Венеция от Паоло Вирчи, озаглавена "Libra de tabalatura de chitarra” Нарастващият брой публикации в Италия, Франция и Германия вървял паралелно с броя на изявените китаристи.
Постепенно към края на XVI век. Четири-струнната китара е заменена от пет-струнната. Смята се, че тя произлиза от chitarra battente.
Най-подробният и изчерпателен труд за пет-струнна китара е публикуван през 1586г. в Барселона от Хуан Карлос Амат. В този труд е включен и раздел с новите методи на свирене, както и няколко композиции.
Може да се каже, че пет-струнната китара се явява като резултат от развитието и трансформирането на четири-струнната китара. Настройката й е като на съвременната китара без шеста струна A-D-G-B-E.
Един от най-разпространените китаро-подобни инструменти в Европа през XV – XVII век е лютнята. Първоначално тя се е появила в бита на източните народи, а по-късно заема важна роля в музикалният живот на Западна Европа.
